Дните  минаваха бързо и спирах да му обръщам внимание , не ме интересуваха въпросите свързани с него , продължих напред и нямах търпение лятото да свърши вече . Не ми харесваше да работя в дискотеката , а когато бях на смяна в другият бар в който се пускаше комерсиална музика търсех погледа му . Забелязвах , че когато пушеше седнал качил краката си на стъпенката на столът погледът му беше насочен към мен . Аз от своя страна заставах зад стъклената врата скръстило ръце тропайки нервно с крак като малко дете го наблюдавах . “Не мога да те понасям “ - помислих си . “Но аз имам причина , а ти нямаш “ - продължих да мисля на ум , докато го гледах . Дори и проблемът да беше в мен ми се искаше да беше дошъл и да ми беше казал колко съм досадна и да спра да го преследвам , защото нямаше как да се случат нещата между нас . Не разбирах защо го исках толкова , не е нито първият нито последният мъж на тази Земя все пак ! Обърнах се с гръб най-демостративно и продължих да си върша работата . 

 На следващият ден , работех при него в дискотеката . Забелязах , че беше изключително близък с танцьорката и балонджийката ( моята съквартирантка ) не изпитах никакви емоции като ревност и дразнене . По-скоро изпитах гняв от факта ,  че беше двуличен . Не спирах да го гледам ту злобно , ту с чувства и всички го забелязаха . Зад гърба ми се смееха , но на мен наистина не ми пукаше , защото си имах своите проблеми в главата , които са по- важни от тяхното мнение за мен ! С Антония започнахме да се отдалечаваме от всички лека полека . 

• Патенце стига се самоунижава по този начин ! - повтаряше ми тя 
• Искам да разбера , защо си играе така с мен ! 
• Остави го , гледай себе си ! 

Отново направих гримаса . Не усещах желанието да гледам себе си , нямах намерение да спирам да се самоунижавам , бях едно дете което иска тази играчка ! 

• Какво ще правиш след като лятото свърши ? - прекъсна мислите ми тя . 

Повдигнах рамене в отговор на незнание . Нямах цел и нямах нещо определено , което желаех да направя в живота си , защото не виждах смисъл . Всичко опираше до пари , всичко опираше до лични интереси в взаимоотношенията между двама човека , не исках да се връщам при семейството си толкова ми беше добре , че бях далеч от тях! Сега имам друго в главата , не ми се мислеше за бъдещето , а за настоящето ! Той виждаше какво ми причиняваше и му харесваше , а аз пък му се оставях . Защо ? 

   Събудихме се десет минути преди да започнем работа . За пет минути се изкъпах . “Най-бързият ми душ “ - помислих си аз . Облякох се за отрицателни секунди и излезнах.  Когато пристъпих в барът с комерсиалната музика , кашлица прониза дробовете и гърлото ми . 

• Добре ли си ? - попита ме собственика . 
• Да , явно е някаква дребна настинка . - отговорих му през усмивка . 

Всеки път в който видех собственика на заведението настръхвах . През цялата вечер не се чувствах никак добре и управителят ме пусна да си ходя . Вечерта вдигнах температура 41,5 градуса и продължаваше да се качва . Беше ми изключително студено , съзнанието ми се замъгляваше . Бях сама , всички бяха на работа , а за да достигна до телефона за да го хвана в ръка изискваше много усилия . Не можех да мръдна , цялото ми тяло трепереше. Страх не усетих от това дали ще умра , а дали ще се разбере  , че съм умряла . 

• Шш , ало няма да ме вземеш сега ! - изкрещях се на въздуха . 

С голяма мъка и воля взех телефона и се зачудих на кого да звънна . Първо беше на Константин , защото е по - близо . Петнадесет пъти го набирах , но така и отговор не получих . Звъннах на Антония макар да знам , че е на работа , но какво да направя , аз умирах ! 

• Ало, ела не зная къде съм , мъртвите виждам . - казах й с дрезгав глас като на вещица . 
• Сега ще говоря с Росен да ме пусне ! - каза тя уплашено . - Пий нещо ! 
• Не мога да стана , температурата е почти 42 градуса вече ! - говорех с последните си сили , които имах! Но и за момент не си помислих , че умирам . 
• Сега ще кажа на Росен да викне бърза помощ ! - каза Тони и затвори . 

Росен ми се обади и аз вдигнах и с насълзени очи казах : 

• Помощ , 42 градуса извикай лекари . 
• Сега ще се обадя , но някой трябва да отвори на медиците и в никакъв случай не казвай къде работиш , защото ако е Корона вирус ще ни затворят ! 

Нямах сили да се ядосам , защото не разбирах кой може да отвори на медиците при наличието , че аз съм сама. 

• Добре , добре - казах и затворих . 

След десетина  минути линейката пристигна , но аз бях безпомощна . Непознат номер ми звънна и аз вдигнах . 

• Росита , обаждаме се от бърза помощ , защо не отваряте на медиците ? 
• Госпожа , аз съм сама и няма как да стана от леглото за да отворя на медиците . Сега ще се обадя на някого да дойде ! 

И се обадих на Росен . 

• Сега ще пратя Антония . - отговори той . 

Тонито отвори на медиците и на вратата се почука . С последни сили и воля успях да се изправя от леглото и пълзейки с краката си все едно съм на ледена пързалка отворих вратата . Очите ми бяха кръв червени . 

• Заповядайте . - казах и посочих с ръка, че може да влезне . 

Медицинската сестра отвори куфара си , който беше пълен с хапчета и ме попита : 

• Как се чувстваш ? 
• Имам 42 градуса температура . - казах треперейки все още . - Възможно ли е да бъде Корона вирус ? 

Тя ме погледна учудено и каза : 

• Ще ти бия  инжекция в дупето един течен Аналгин и ще се оправиш . 

Опулих се . Адреналинът ми се покачи в кръвта , треперенето спря , изведнъж температурата изчезна . Настръхнаха ми всички възможни косми по тялото и със спокоен тон в гласа си й казах : 

• Хайде сега да си затворите куфарчето с хапчетата , да си скъсате дипломата и да излезнете през вратата . 
• Аз съм медицинско лице ! - каза тя сопнато и затвори куфарчето си . 
• Да , а аз смятам да си остана жива . 

И я изпратих до врата . Аналгинът не беше за мен най-правилното средство за спадането на такава висока температура . Тя дори не ми я измери , а ми се довери на казаното от мен . Бяха изминали един или два часа от както последно я наблюдавах . Очите ми бяха кръв червени , цялата треперех пред нея . Как ми се искаше баба да беше тук и да увие в оцет или ракия , за нула време щях да съм оздравяла ! Аз бях пила вече парацетамол , но явно химията не помага , когато Господ ( Аллах) реши да изпита силите ти !  Тридесет минути след като бях изгонила медицинската сестра се прибра Антония . 

• Как си патенце ?- попита ме та и седна до мен . 

Бях ядосана , защото бях сама . Светът ми беше много крив не исках да виждам никого . 

• Добре съм , по- добре съм . - казах й спокойно . 

Видях как изгряваше слънцето и се успокоих . Антония лежеше до мен , но аз в помолих да странични , защото може би беше заразно . На вратата се почука и тя отвори , бяха близнаците Георги и Стилиян . 

• Как си ? - попита ме Георги . 

От леглото се провикнах , че съм добре . 

• Носим ти пилешка супа . 

И я подадоха на Тони . Стана ми толкова приятно . Благодарих им и помолих Георги , ако е удобно след като се наспи да ме закара до болницата в Бургас , за да се установи имам ли вирус нямам ли .