- Да не те събудих ? - попита ме тя
- Не . - отговорих й сънливо
- Казвам се Тони .- каза тя и понечи ръка към мен
- Аз съм Роси . - представих се и се здрависахме .
- Ти явно си нова .
- Да снощи беше първата ми смяна . Ти от кога работиш тук ?
- От две седмици , но сега ще се нанеса тук , тъй като живеех при братовчед ми - обяснявайки ми се , аз я наблюдавах и я огледах отгоре до долу .
Слушайки я , интуицията ми подсказа , че момичето е читаво . Много се бях опарвала през годините от хора и бях станала малко по-дистанцирана от новите хора . Страхът от предателството и болката от загуба на хората ме беше променила .
- Искаш ли да отидем да хапнем нещо ? - предложих й аз .
- Да . - съгласи се на драго сърце .
Две седмици по - късно с Тони се сближихме и преместих багажа си в нейната стая , решихме че ще спим заедно . Една сутрин след работа бях подпийнала и с бодра крачка вървяхме двете към ресторант “Джани “ , за да закусваме заедно с другите колеги . До мен седна едно момиче и започна да обяснява нещо свързано с дискотеката .
- Извинявай ти къде работиш ? - попитах я аз , защото не съм я виждала през тези две седмици в дискотеката , а пък се познаваше с всички!
Тя отпи от кока колата си чрез сламката и каза :
- В Корнера .
В същата дискотека в която аз ? Тогава защо не съм се запознала с нея до сега ?
- Ама като каква , не съм те виждала .
- Като танцьорка ! - каза тя с тон , който ми казваше “ти малоумна ли си “
- Извинявай не съм те забелязала , аз не ги забелязвам танцьорките по принцип .
Така си и беше . Какво ме интересуваха тези клатещи се кукли . Тя май ми се обиди , защото направи странна гримаса . Всички ми се присмяха . До нея седеше висок мъж . Него го знаех кой е , един от барманите , но името му не зная така и не се запознах с никого от тях . Научих им имената от другите . Тогава го огледах по обстойно . Бе висок с тъмна коса и сини очи . В моите очи бе красив мъж , но само това . Единствено той реагира неутрално от разговорът между мен и Никол . На следващата вечер с Антония отново пихме по някоя друга водка , напрежението на работа ми идваше в повече . Бях на ново място , не умеех да сервирам толкова добре , бях си втълпила в главата че ако не пия няма как да се забавлявам на работа . На мен наистина не ми се работеше по дискотеките . Като цяло не желаех да робувам повече заради пари . За мен те са като окови за моите ръце , ако не ги притежавам ще съм част от бездомниците .
Отново закусвахме заедно с колегите в ресторант Джани . Много се бях напила . С колегите обсъждахме темата за сервитьорките и тогава се обади барманът с яростен тон скръстил ръце :
- Ти си носачка !
Какво съм ?
- Не аз сън сервитьорка ! - отговорих аз
- Каква сервитьорка си , ти си носачка ! - каза го с такъв злобен тон от който аз се уплаших .
И заплаках като малко дете и през сълзи казах :
- Защо ме обиждаш така , аз съм сервитьорка .
Наистина ме обиди по този начин , защото не го разбирах . Какво означаваше носачка и какво означаваше в неговите очи сервитьорка ? Очевидно му стана някак жално към мен , тъй като аз продължавах да плача като дете . Защо се уплаших толкова от него ? Що за тон беше това ?
- Пушиш ? - попита ме той .
- Да . - отговорих му бършейки сълзите си .
- Елате двете у нас , ако искате да пушим заедно . - предложи той.
Съгласихме и отидохме заедно с още един колега барман в неговата квартира . Седнах срещу него и той загъна зелената цигара . След третата стъпка усетих черно пред очите си и припаднах . Кръвното ми падна ниско и се уплаших . Сортът му беше много по-силен от този , който аз си пушех . Той се уплаши и постави бучка захар в устата ми . Жестът му по необяснима причина ме трогна .
