Докато чаках да влезна в кабинета на Мария Байчева  водещ психолог , кръстосах ръце и започнах да клатя краката си нервно . Погледът ми беше забит в часовника на стената и следях стрелката , която се движеше бавно и издаваше онзи звук ,,тик так "" . Огледах около себе си обстановката . Беше спокойна . Жената която седеше на един стол разстояние от мен четеше списание ,,Блясък "" , а мъжът до нея си ровеше в телефона и по звука който чувах , определено гледаше клипчета от ,,Тик Ток "" . И двамата излъчваха спокойствие и уравновесеност и това ме изнервяше без да разбирах защо . Вратата се отвори и от кабинета излезна висок мъж с побелели коси , гъста черна брада , слаб , ръцете му бяха целите в татуси и носеше черни дънки и черна тениска. Той подаде ръка към психоложката . Благодариха си един на друг и тя затвори вратата. Огледах мъжът отгоре до долу още веднъж , защото ми стана доста любопитен визуално . Тогава си зададох въпроса ,,Защо такъв тип човек би имал нужда от психолог ? Явно е наркоман , който иска да се излекува от зависимост."" 
А той мина покрай нас толкова спокоен и с високо вдигната глава , че самата аз усетих позитивната енергия излизаща от него. Изключителен срам изпитвах докато чаках реда си за консултация . Вратата отново се отвори. 
-Анна-Мария ? 
  Водещата психоложка бе облегнала глава на вратата и с усмивка ме извика , а аз усещах страх и срам . 
-Аз съм . -казах с пресъхнал глас . 
-Заповядай . 
 В момента в който влезнах в нейният кабинет страхът , който усещах моментално се изпари. Мария Байчева не свали усмивката от лицето си и седна на стола зад бюрото си с такава елегантност и изтънченост от която аз самата се почувствах неудобно. Истински професионалист . 
-Заповядай седни , не стой права . Чувствай се като у дома си . 
Забелязах едно бяло канапе в ъгъла до прозореца от който се виждаше част от града. И тъй като нейният кабинет беше на шестият етаж от сградата гледката ми хареса много. Харесваше ми , че нямаше пердета или завеси и цялата светлина влизаше в стаята . 
-Мога ли да седна там . - и посочих с пръст към канапето . 
-Да , заповядай . 
Настаних се удобно. Ръцете ги стиснах в юмрук и ги сложих под бедрата си. Краката ми бяха в свободна позиция и започнах да тропам тихо с тях . Много ми хареса цветът на косата й . Тъмно кафяв , а сините й очи и с тази бяла кожа ...
-Казвам се Мария Байчева - каза тя и ме разсея от мислите ми .